90 - 60 - 90
Пътувах от София до Варна преди няколко дни и съобразно новата си политика спрямо Правилника, спазвах абсолютно точно ограниченията за скоростта. И друг път съм го правил, но никога толкова последователно, преди все ме хващаха лудите в един момент. Вметвам само, че и при предишната политика, влизайки в населено място, задължително намалявах до 50 км/ч. Да се прелита през села и паланки не само е глупаво, но и невероятно безотговорно, особено нощно време, и аз ненавиждам всеки, който има навика да го прави.
Огромният недостатък на карането с 90 км/ч е това, че почти нямаш усещането, че се движиш, а и пристигаш до крайната точка след някаква плашеща цифра часове. Лошото всъщност е, че в нашата мрежа от първокласни пътища, реално почти нямаш възможност да се движиш дори и с тази скорост. Има някакви разлики, в зависимост от това, кой маршрут ще избереш, но в крайна сметка винаги се сблъскваш с два основни проблема - ограничение 60 км/ч при крайпътни места за отдих или бензиностанции, и 60 км/ч навсякъде, където има отбивки от главния път. И двата проблема технически са разрешими при определена организация на движението, но за това не е помислено още навремето, когато е строена пътната мрежа, а сега едва ли някой ще иска да даде пари за преструктуриране.
Пътуването по първокласен път е една безкрайна поредица 90 - 60 - 90, което е уникално изнервящо. Понякога тази поредица се случва в рамките на километър! През цялото време си мечтах за cruise control.
Иначе пролетно време е много приятно с 90 - човек зяпа през стъклата и се наслаждава на зеленото. Малко е успиващо, но се преживява. Полезно е и за разхода на гориво - 5.2/100 за цялото пътуване (очаквах нещо от сорта на 4.8/100, явно трябва да мина през сервиз). Иначе се чува, че някоя от евтините авиолинии скоро ще предлага полети София-Варна и обратно, и мисля да се възползвам.





